Маркетинговите проучвания в цяла Европа показват, че наред с цената най-важният фактор в процеса на вземане на решение от клиента къде да купи гориво е възприемането на качеството на горивото.
Всеки иска да си купи стоки с най-висок стандарт на достъпни цени. От друга страна, след като спрем на бензиностанцията, отворим капачката на резервоара, поставим дюзата и натиснем лоста, имаме ли възможност да преценим качеството на материята, която се влива в резервоара ни? Отговорът е: не, нямаме. Не можем да видим горивото, а дори и да можем, не можем да го различим твърде много. Можем да добием определено впечатление от обстановката на бензиностанцията, от подредеността и наличието и нивото на други услуги, които в повечето случаи не са свързани с качеството на горивото. За истинските доказателства за качество трябва да се задълбочим и да обърнем внимание на това, което доставчикът на гориво твърди, че прави, и какви доказателства предлага на клиентите си за лична оценка. А за да направим правилна оценка, трябва да разберем какво е истинското качество на горивото, а то не е само на едно ниво.
Първият пример за качеството на горивата, за който всеки е чувал, е съответствието с основните международни стандарти за качество на горивата. За дизеловото гориво в ЕС задължителната норма е EN 590. На пръв поглед е съвсем ясно, дали горивото отговаря на стандарта, или не, но нормата включва 18 различни параметъра и по-голямата част от тях, ако не и всички, трябва да се спазват, за да се опише изчерпателно качеството. Нормата включва и гранични стойности на всеки параметър, които трябва да бъдат спазени. Ако се установи несъответствие в произволен параметър, горивото автоматично се счита за несъответстващо и в зависимост от степента на нарушението горивото може да се разглежда като потенциално вредно за състоянието на превозните средства или за околната среда, или дори може да бъде замесено в измамни дейности. От друга страна, разкриването на несъответствие от по-малък мащаб не означава автоматично сериозна заплаха. За да разберем по-добре сериозността, нека да разделим случаите на групи.
Качеството на дизеловото гориво винаги е свързано със свойствата на потока при ниски температури. Ако горивото не успее да премине теста за филтрируемост, CFPP (Cold Filter Plugging Point), и температурите на околната среда са достатъчно ниски, работоспособността на автомобилите може да бъде застрашена, тъй като горивните филтри са склонни да се запушват по-бързо с втвърдени вещества. Такива нарушения на качеството се считат за неумишлени и горивото не причинява допълнителни щети, просто доставчикът на гориво не е успял да премине навреме към по-устойчиво на замръзване гориво. Това се случва рядко дори на най-реномираните компании, но само в началото на зимния сезон. Ако такава бъде разкрита от национален контролен орган, тя се наказва умерено.
Типичният параметър за тази категория и най-често нарушаваният параметър при дизеловото гориво е температурата на възпламеняване (FP). Първоначално това е параметър за безопасност, тъй като дизеловото гориво е категоризирано като запалимо вещество от група III с температура на възпламеняване над 55 °C. Ако установената стойност е по-ниска, горивото вече не принадлежи към тази категория и мерките за безопасност трябва да бъдат по-строги. Изглежда, че това не е твърде важно за крайния клиент, но може да представлява значителен риск. Основната причина, поради която ФП спада, е наличието на бензин като най-доминиращ замърсител в дизеловото гориво. Има някои документирани случаи, когато такова замърсено гориво е предизвикало пожар в системата за последваща обработка на автомобила, но основната заплаха се крие в разреждането на горивото и спадането на вискозитета. С други думи, силно замърсеното с бензин дизелово гориво създава много по-тънък смазочен филм в много податливи на износване части на горивната система като горивни помпи и главно инжектори. Такова гориво може да причини необратими повреди, чието проявление може да бъде отложено (дори за месеци експлоатация).
Наказанието за такова нарушение на качеството зависи от неговата тежест. Точките на възпламеняване до 45°C обикновено се санкционират умерено, тъй като не представляват прекомерен риск за превозните средства. Напротив, точките на възпламеняване под 20°C са много сериозни и такива са и последствията. В повечето случаи несъответствията в температурата на възпламеняване не са вина на самите бензиностанции. Те могат да са резултат от лошо проектиране на системата за улавяне на бензиновите пари или други технологични дефекти, но в огромното мнозинство от случаите вината е на веригата за доставка на горива с автоцистерни. Механизмът е съвсем прост - дизеловото гориво се транспортира в камера на цистерна след бензина или операторът на камиона изпуска бензин в цистерна за дизелово гориво по погрешка (чрез свързване на маркуч към неправилен отвор). Човешкият фактор е от голямо значение тук и всеки опит да се прикрие грешката (напр. опит да се балансира количеството на всяко гориво с реципрочно изхвърляне на дизелово гориво в резервоара за бензин) може да причини огромни главоболия.
Последната група несъответствия в качеството са производствените несъответствия. Грешки в официалното производство на рафинериите и терминалите за горива могат да се случат, но те са много редки. Ако нещо подобно се случи и контролът на качеството на продукцията не успее да го открие, тези нарушения често не са твърде сериозни и се ограничават до незначителни отклонения, например в съдържанието на сяра или FAME (биодизел), дестилационната крива или цетановото число.
Съществува обаче специална група от най-позорни дефекти на качеството на "производството", които идват от основно измамни дейности и са пряк резултат от фалшифициране на горивата. Механизмът е да се добавят по-евтини компоненти от вече наличните в горивото. По-ниската цена може да бъде постигната чрез по-ниски или никакви данъци, наложени върху примесените вещества, или тези вещества вече са използвани и следователно се считат за отпадък или вторичен ресурс. Най-често неправилно използваните въглеводородни фракции са разтворителите и промишлените работни течности, като смазочни, формовъчни и трансформаторни масла. Такива продукти обикновено надвишават температурата на кипене на дизеловото гориво (тъй като са по-тежки от нея), имат по-високо съдържание на сяра или съдържат други замърсители, които са много опасни за двигателите и системите за последваща обработка. Такова фалшифицирано гориво е трудно за изгаряне, като оставя остатъци от карбонизация (като сажди), увреждайки цялостното състояние на задвижващия агрегат чрез прекомерни отлагания. Прекомерното съдържание на сяра или други киселиннообразуващи вещества също могат да увредят значително двигателя, като създават корозионна среда и изчерпват защитните добавки в моторното масло. Подобна констатация при проверка на качеството на горивото не трябва да се открива на нито една реномирана бензиностанция, тъй като ако това се случи и бъде разкрито, огромната финансова санкция е най-малкият проблем, тъй като щетите върху репутацията са опустошителни. Ако търсите надежден доставчик на гориво, можете да намерите повече информация за офертата за гориво на Eurowag.
Както беше посочено по-горе, бензиностанциите в целия ЕС подлежат на редовни проверки на качеството, провеждани от правителството на всяка държава. Въпреки това основното изискване на ЕС е доста ниско като обща интензивност и от националните агенции за защита на потребителите зависи да го направят по-строго. В допълнение към общата репутация и впечатлението за качество, ако някоя от веригите бензиностанции иска да покаже допълнителна грижа за качеството на горивата, най-добре е да се включи в независим мониторинг на качеството на горивата от трета страна, т.е. редовно вземане на проби от горивата и анализирането им без предварително уведомление. Това са тези, които наистина заслужават доверие, защото не крият нищо от своите клиенти. Eurowag предлага лесно решение за компаниите, управляващи камиони, да плащат и да намират висококачествени бензиностанции с картите за гориво Eurowag, които са валидни в цяла Европа.
